Автор:  Федеральное агентство новостейТова руско разследване е публикувано през 2021 г. и

Автор:  Федеральное агентство новостей

Това съветско разследване е оповестено през 2021 година и преведено още тогава от " Фрогнюз ". Сайт, който е прочут с антируската си линия, само че и с твърдата подръжка на Цветан Василев, който живее в Белград. Припомняме го поради забавната фактология и настоящия подтекст:

През последните няколко години българският жител Христо Грозев се трансформира в ”лицето ” на антируските следствия от единствено позиционираната и самостоятелна организация Bellingcat. Българският жител е „ видян “ в редица съмнителни покупко-продажби в родината си и неведнъж упрекван във връзки с незаконни организации. Той е основен очевидец по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който организира взаимни следствия с Алексей Навални, като предава лице на организации, приети за задгранични сътрудници и неразрешени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими ”.

Но в случай че навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, наблюдавате всичките му връзки, става пределно ясно кой е той:: човек, считан за „ фиктивна фигура “ в българския под земята свят, съумял да се издигне до ролята на основен обвинител против Русия с поддръжката на задгранични спонсори.

Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 година в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи обучение в британската гимназия в града - особено учебно заведение със задълбочено проучване на британски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.

Учебното заведение е основано през 1958 година с утвърждението на заместник-министъра на образованието на социалистическа България и съименника на бъдещия „ воин “ Геро Грозев. По време на Студената война там са преподавали носители на езика от Англия. Възниква естественият въпрос: по какъв начин синът на „ елементарен “ преподавател (според Грозев) е попаднал в такова учебно заведение, което е трябвало да бъде под строгия контрол на българското Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в облика на „ фамилията на дисиденти “. По личните му думи той стартира журналистическата си кариера на 17-годишна възраст - т.е. през 1986 година в България. По това време на инцидентни лица не е било разрешено да работят в медиите, перестройката в Съюз на съветските социалистически републики занапред стартира, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е негативно.

Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал публикации, възхваляващи партията и държавното управление. В края на 80-те обаче всичко американско става съвременно и Христо бързо се преориентира: при започване на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази просветителна институция е учредена през 1991 година със съдействието на посолството на Съединени американски щати в България и Фондация „ Отворено общество 1 “ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.

Самият Грозев не крие обстоятелството, че е съумял да поработи за Американското радио " Свобода 2 " - началото на кариерата на бъдещия следовател на " самостоятелния " Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.

След образование в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев отпътува за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на някогашния американски шпионин Джон Клуге. Той демонстрира интерес към съветските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развиването на радиостанции: той започва съветските активи на фирмите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.

На фотография от 1996 година Грозев е дружно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става действен шеф на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията  го демонстрира в светлината на експерт за разпространение на американските полезности по света, в това число Русия. През 2000 година Грозев става президент на Metromedia International.

През 2003 година бъдещият следовател на Bellingcat изкупува активите на Metromedia в Русия за Broadcast Media Holdings (RBMH). Съветът на шефовете включва руско-американския публицист Владимир Познер: той води радиопрограма по Радио 7 на Seven Hills, благосъстоятелност първо на Metromedia, а по-късно и на RBMH. Грозев се хвали, че за него работи прочут публицист.

През 2006 година, по личните му думи, сякаш заради напън от съветските управляващи, той продава своите медийни активи в Русия.

В началото на 2010 година Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен колос WAZ разгласи желанието си да продаде двете си най-големи печатни изявления „ Труд “ и „ 24 часа “, които бяха част от вестникарската група „ България “. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, дружно с български предприемачи – притежателят на най-голямата българска фармацевтична компания „ Софарма “ Огнян Донев и неговия сътрудник Любомир Павлов - купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 година

След това Грозев стартира да оказва напън върху съсобствениците, настоявайки да правят отстъпка своите акции.

По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги упреква в пране на пари, получени с незаконни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите сътрудници отговорят,  като го упрекват в опит да завземе контрола над групата - те настояват, че той може би работи от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.

Българските медии обръщат внимание на " БГ Приватинвест Гмбх ",, която е основана в края на 2010 година тъкмо преди договорката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите - Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и немският жител Даниел Руц - внасят единствено половината по време на регистрацията, като се възползват от опцията за отсрочено присъединяване.

Българските съдилища обаче застават на страната на съперниците на Грозев. На 17 ноември 2011 година Софийският апелативен съд дефинитивно в профил Христо Грозев от всички пълномощия, свързани с ръководството на някогашната вестникарска група България: той е упрекнат, че е попречил активността на медиите. Нещо повече - на 27 юли 2012 година Софийският градски съд анулира съглашението сред " БГ Приватинвест Гмбх ",, Донев и Павлов, като по този метод лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият предприемач не е имал пълномощието да подписа договорка за закупуване на вестникарска група „ България “, защото все още на сключването му, " БГ Приватинвест Гмбх " не е бил записана и не е имало общо заседание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е работил от името на фирмата-фантом.

По време на абсурда към вестникарската група  Грозев е упрекнат в неистина за неналичието на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се удостоверява от българските медии.

През декември 2011 година фоторепортери на вестник „ България Днес “ снимат Грозев на излизане от офиса на компания „ Скорпион Параход “, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо заречен половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще потвърдят връзката му с Пеевски, само че публицистите по този начин и не получават обещаните пари.

Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) провокира необикновен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със притежателите на компанията " Винпром Пещера " Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от  родния град на Грозев - Пловдив: Щерев учи с него в едно и също учебно заведение.

Разследващият уебсайт " Биволъ " (партньор на Wikileaks), базирайки се на източници на 25 март 2011 година, рапортува за проектите на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е притежател на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, оповестена в " Биволъ ", е, че компанията " Приватинвест " от Хабсбург и Грозев е можела да бъде основана с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно обвързван с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев записва доста от компаниите си на бул. „ Джеймс Баучер “ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.

Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на някогашния български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в британската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е ръководител на българския клон на паневропейския съюз, до момента в който непрекъснатият бизнес сътрудник на Грозев, Карл Хабсбург, е началник на австрийския клон на същата организация, която дълго време е ръководена от бащата, Ерцхерцог Ото декор Хабсбург.

Освен това брачният партньор на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия интервал се пробва да се кандидатира за българския парламент от партия „ Народно придвижване на Симеон II “ (НДСВ).

Въпреки че Грозев не съумява да завладее групата МГБ  посредством компанията си „ Приватинвест “ той става фиктивният притежател на редица локални медии, чията политика необичайно съответствува с ползите на Делян Пеевски. По-специално приказваме за вестник „ Стандарт “. Грозев е именуван още номинален притежател на вестниците „ Утро “ в Русе и „ Марица “ в Пловдив.

Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 година, когато той, дружно с Карл Хабсбург, се пробваха да придобият телевизионния канал Europe. Според известия в медиите зад договорката стои майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева.

През 2014 година Кръстева се пробва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, благосъстоятелност на някогашния изпълнителен шеф на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp  в България преди този момент са били показани от Христо Грозев. Тогава пораждат въпроси от обстоятелството, че Media Maker Limited е основана два дни преди оповестяването на договорката.

„ Не единствено този факт, само че и по какъв начин фамилията [Кръстева] е построило своята медийна империя (други изявления, уеб страници и електронни медии са свързани с групата, с която организират същата публицистична политика или вземат участие в общи медийни атаки), и потреблението му за политически и стопански цели поражда подозрения,дали продажбата е същинска, или просто желаят да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се споделя в публикация на„ Дневник “.

Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са настоящи и до през днешния ден. През 2020 година някогашният сътрудник на Делян Пеевски, някогашен притежател на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) Цветан Василев, упрекна Грозев, че работи за одиозен олигарх и употребява връзки със западните разследващи служби на най-ниското равнище за осъществяване на незаконни схеми в България. Грозев даде обещание да съди прокурорите, само че защото съперниците му показаха нови причини в Twitter, той не откри време за това, като се базира на заетостта си.

Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес - хора от специфичните служби, участващи в невидими покупко-продажби. През 2014 година Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският " оръжеен барон " Петър Манджуков.

Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО взе участие в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, дружно с проверяващата група на Bellingcat, показват Гебрев като почтена жертва на съветските специфични служби: сякаш се пробвали да отровят търговеца с Новичок през 2015 година, а преди този момент складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от спор сред Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия защитителен цех в България " Дунарит ". Самият Гебрев удостоверява същата версия.

Компанията Виафот, записана в офшорка на Британските Вирджински острови, се пробва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният притежател е юристът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.

Версията на Грозев с „ съветска диря “ се оказва потребна, защото разрешава да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.

През 2014 година бодлив път докара мениджъра по комплицирани връзки Христо Грозев до Bellingcat: съгласно самия следовател през 2014 година той деликатно следи събитията в Украйна и „ просто не може да мълчи “.

През юни Грозев бе посочен като чиновник в лабораторията за ръководство на риска в Нов български университет. Тази конструкция е ръководена от Иван Костов, някогашен министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентировка на страната.

По това време Грозев към този момент е осведомен с Костов. В разгара на абсурда с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са видяни дружно в хотел „ Шератон “. И още един български контакт на следователя - оръжейният търговец Емелян Гебрев - също е обвързван с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни предприемачи се радват на покровителството на управляващите.

„ Твърд последовател на демократичните пазарни промени, политик от прагматично-технократичен вид, Костов започва стратегия за „ всеобща приватизация “: множеството нерентабилни предприятия са премахнати или приватизирани. В същото време приватизационните покупко-продажби са съпроводени от корупция, икономическа престъпност, политическите съперници смятаха ръководството на Костов за властническо (той получи прякора „ Командир “) ”, - фрагмент от Великата съветска енциклопедия.

Костов обаче е оценен и е скъп на Запад, считан е за незаместим сътрудник на въздействие.

Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава главно с битката против „ Южен поток “. Грозев приготвя отчети за " електронната война " в Украйна и злополуката на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е видян от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска осведомителна акция.

Именно по-късно Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на напред във времето в следствията, включващи Русия по един или различен метод.

Bellingcat се базира на Христо Грозев като на своя „ водещ следовател “ за Русия. От 2015 година името му се появява в отчетите на организация, тясно обвързвана с държавните управления на Англия и Съединени американски щати.

Най-вероятно наличието на авторитетни настойници, ориентацията към Запада, както и познаването на съветския език и съветските действителности са изиграли роля за напредването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо открива контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, евентуално, от Михаил Ходорковски, и става постоянен в ефира на Echo of Moscow и други демократични медии. съхранили се и с други връзки: да вземем за пример дългогодишният бизнес сътрудник на Грозев, Даниел Руц, в този момент е гражданин на Сколково.

Медийният управител се потапя стремително в политиката под прикритието на „ следствия “, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинявания против Русия - и постоянно пристрастните отчети или неналичието на доказателствена база също се означават от „ сътрудниците “ на Bellingcat. Например през май 2018 година на конференция в Хага Грозев упрекна Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна защита " Бук ": в това е взел участие някой си " военачалник " Иванников. Холандската прокуратура обаче в никакъв случай не повдига обвинявания против този човек, което слага под подозрение адекватността на следствието на Грозев.

В следствието на „ Кремълски балканския гамбит„ през 2017 година Христо Грозев приказва за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина благодарение на казашка танцова група. Втората част от следствието на Балканите е отдадена на търсенето на доказателства за присъединяване на Москва в опита за прелом в Черна гора.

На 16 октомври 2016 година, в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха задържани представители на опозицията против режима на премиера Мило Джуканович: арестуваните бяха упрекнати в опит за прелом. Техни поддръжници оповестиха,че има политическо гонене и предпочитание на управляващите да повлияят на резултата от изборния развой. През февруари 2017 година прокуратурата на страната упрекна Русия, че се пробва да смъкна Джуканович и поддържа опозицията.

В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович - индивидът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил популярност на подкупен политик, привързан с закононарушения. Оказа се, че бизнес сътрудниците на Христо от България имат личен интерес по този въпрос.

Делян Пеевски, с който Грозев неведнъж е упрекван в съдействие, през 2015 година се появява в следствието на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с интернационалните незаконни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 година българското издание на Alarma News оповестява, че Мило Джуканович е договорил съдействие в региона на контрабандата на цигари със притежателите на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.

На 5 февруари 2021 година Апелативният съд на Черна гора анулира присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвинени в опита за прелом през 2016 година Според решението на съда „ в присъдата на първоинстанционния съд не може да се одобряват нито в действителност, нито правни заключения, както във връзка с съществуването на закононарушения, по този начин и във връзка с съществуването на тяхната виновност за тези дейности “. По този метод от правна позиция даже самият опит за прелом не е потвърден, до момента в който фактът, че бизнес сътрудниците на

Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за съветската диря, е станал публично притежание.

Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с използването на отровното вещество Новичок една от основните тематики на следствието на " злонамереното съветско въздействие ".

Христо Грозев взема интензивно присъединяване в следствието на опита за ликвидиране на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от съветски военни специалисти, които настояват, че данните в служебния лист на чиновниците в Главното ръководство на съветския Генерален щаб наподобяват неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че проверяващите не са дали доказателства, доказващи присъединяване на съветски жители в отравянето.

Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е следствието на „ отравянето “ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и даже позвънява дружно с него на индивида, който показва като един от убийците. Повечето от „ доказателствата “ за това следствие се основават на класифицирана информация, получена от Грозев нелегално („ сиви данни “). Невъзможно е да ги ревизирате намерено, можете единствено да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat

Стойността на тези данни е спаднала доста, откакто при започване на юли 2021 година се организира 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за възбрана на химическото оръжие, по време на която беше оповестен отчет за активността на организацията през 2020 година

„... по искане на Германия, на 20 август 2020 година, секретариатът изпрати екип за даване на техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне на съветски жител. “ Става дума за Алексей Навални, който, както означи формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова този ден, „ единствено е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да даде техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне с химическо оръжие ".

През пролетта на 2021 година Христо Грозев стана „ затворен очевидец “ на обвиняването по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 година в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е употребявал " метода на рушвет ", с цел да получи нужната информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали против Русия, бяха оправдани.

Христо Грозев, откакто се преквалифицира от медиен управител със съмнителна известност и олигархични връзки в „ следовател “, както никой различен способства за упадъка на имиджа на Bellingcat.

В следствията си той пази подкупен политик, обвързван с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, изменник на Родината, работещ за английските разследващи служби, чеченски терорист и жителя Навални. Антируските обвинявания, с които постоянно всичко завършва, постоянно се основава на непроверими данни, а следствието на „ преврата “ в Черна гора след решението на съда сложи под подозрение самия факт на опита за събаряне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за отпадък.

Заедно с Грозев неповторим български привкус беше добавен към Bellingcat: следствията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени посредством закононарушения посредством черни пазари или рушвет на чиновници на реда. Невъзможно е да се ревизират данните,и това опонира на посочената линия на Bellingcat: организацията построява цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев показва способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в това време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, с цел да не се изложи Bellingcat.

Въпреки че през днешния ден славата на основния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев към този момент е станал обект на рецензия както поради връзките си, по този начин и поради ангажираните следствия. Когато минусите на съдействието надвишат преимуществата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този метод най-малко малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.

Превод и редакция: " Фрогнюз "

П.П. Тезите в обявата не съответстват с тези на Фрог нюз, само че даваме опция да читателите ни да се срещнат с други гледни точки във връзка с разкритията за скандални събития, в това число замесването на съветските секрети служби в опита за ликвидиране на Емилиян Гебрев, сина му и шеф от " Дунарит ". 

Готови сме да публикуваме и други отзиви по засегнатите тематики.

Материалът е оповестен на 28.07.2021 година